bgtatko.com Форуми
ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители      Регистрирайте сеРегистрирайте се   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 
 RSS ТемиRSS Теми   RSS МненияRSS Мнения   

Поезия
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
 
Създайте нова тема   Напишете отговор    bgtatko.com Форуми -> Благини от нета
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Девиатор



Регистриран на: 22 Дек 2010
Мнения: 1027
Местожителство: Столица

МнениеПуснато на: Пет Дек 09, 2011 2:40 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

Краднем левче, краднем две,
стане ми добре.
Краднем цело чекмедже-
Още по-добре!
Пийнем чашка,пийнем две,
стане ми добре.
Пийнем целото шише-
Още по-добре!
Боднем едно,боднем две,
стане ми добре!
Боднем й тесното дупе-
ОЩЕ ПО-ДОБРЕ!!!
_________________
BLOOD IS TICKER THAN WATER...
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Skype Име
samoDiva



Регистриран на: 03 Ное 2011
Мнения: 1126

МнениеПуснато на: Пон Дек 12, 2011 12:44 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

Има ли смисъл живота?
Когато надеждата умира бавно,
когато спомените разкъсват душата,
когато болката убива славно,
когато времето спре да тече
и единствено сълзите продължават да се стичат,
когато съзнанието се замъглява от глухи писъци,
когато дори очите почнат да болят,
Тогава животът вече губи своят смисъл.
И остава само смъртта
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Skype Име
Himsa



Регистриран на: 19 Ное 2010
Мнения: 8267
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Пон Дек 12, 2011 6:35 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез

Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи

Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни

Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Дамян Дамянов
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
surela



Регистриран на: 14 Юли 2011
Мнения: 912

МнениеПуснато на: Пон Дек 12, 2011 10:06 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

Живей приятелю

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей когато ти се плаче,
или от плач си отвратен...
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.

Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.

Живей когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.

Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега-
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!

Матей Шопкин
_________________
"Най-много трябва да мислим върху това, което може да се направи само веднъж." Сенека
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dolphin



Регистриран на: 17 Ное 2011
Мнения: 34

МнениеПуснато на: Пон Дек 12, 2011 5:20 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

Жената с белият шал

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, Господи, бяла
на човека със малката черна душа си я дал?

Как така бяла птица и гарван в едно съчетаваш?
Не го ли попита красотата й ще му трябва ли?
Когато жената със белия шал минава,
декември край мен мирише на цъфнали ябълки.

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!

ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
_________________
Вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Himsa



Регистриран на: 19 Ное 2010
Мнения: 8267
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Дек 13, 2011 4:06 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

Любовен спор

Със тебе ужким за любов говорим.
а вече цяла вечност спорим.
Ти малко моралистка ми изглеждаш.
Пороците ми търсиш, в тях се вглеждаш.
Аз мисля, че не ме разбираш -
без секса любовта умира.
Да. Вярно е.
За любовта говоря,
но се налага с теб да споря.
Ти май буквално ме разбра.
Говорех за любовната игра.
Когато споменах борбата,
си мислех за любов в кревата.
А ти ме взе за Трите хикса
(на тебе май това ти липсва).

Сега разбирам, че за теб е проза
жена в леглото си да сложа,
да и нашепвам думи нежни,
да я топя в любов безбрежна,
да и целувам аз очите,
да се потопя в косите,
да я галя,
да милувам,
устните и да целувам,
с мойте устни да я нарисувам.

Ех, какво ли знаеш ти...
Щом в сърце любов гори
и искри край нас щом има,
прозата добива рима,
в песен мигом се превръща,
с топла нежност ни обгръща.

Щом препълна е душата,
и тепиха и кревата
стават ангелско гнездо -
сливаме се във едно.

И на теб ти пожелавам
случка някаква такава.

.....................

Хубаво

Поморийска със салата
или хубаво мезе
тъй разказват ти играта,
после много ти е зле.

Водка със доматен сок ли?
Най-добре си помисли,
та да няма после вопли
над клекалото в зори.

И уискито със сода
прави те да ти е гот.
После ти си гола вода -
компот без захар и без плод.

Траминер с филе "Елена"
те възнася, като бог,
после стискаш си легена,
караш му се в изнемог.

Ала хубаво е на софрата
със приятели добри
и със шопската салата
да осъмваме... Нали!?
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
surela



Регистриран на: 14 Юли 2011
Мнения: 912

МнениеПуснато на: Чет Дек 15, 2011 10:37 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

Почистих душата си,изхвърлих всичко ненужно......

Почистих килера - изхвърлих всичко излишно.

Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.

Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.

Изведнъж се получи доста пространство.

Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.

Тогава започнах да подреждам:

Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.

До тях - някой и друг бъдещ план.

После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.

В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна - едно вярно приятелско рамо.

Последно - проветрих и стана прекрасно!

А беше толкова задушно и тясно...


Кристина Филипова
_________________
"Най-много трябва да мислим върху това, което може да се направи само веднъж." Сенека
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
surela



Регистриран на: 14 Юли 2011
Мнения: 912

МнениеПуснато на: Вто Яну 10, 2012 10:57 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

Крясък

Аз някой ден ще бъда шепа пясък
А ти - прашец от дивите цветя
Аз - корабът- на дъното ръждясал
Ти - чайката, която отлетя.

Писма в бутилки от незнаен остров,
изпратени през някой минал век
Обичай ме!.....
От две и две по-просто е, че
няма да съм повече човек.

Но и тогава с вятъра ще пея
И гларусът с гласа ми ще крещи-
да чуят всички влюбени на кея -
без капка жал от мен си тръгна ти.

Да ми затъкнат гърлото с пясък.
Да ме затрупат дивите цветя.
Ти цял живот ще чуваш моя Крясък...
Животът ми без тебе опустя.

Обичай ме!...
Без тебе аз не мога
Нощта над мен е зинала уста.
И дните, подарени ми от бога:
да бъдат с теб - до края на света!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
surela



Регистриран на: 14 Юли 2011
Мнения: 912

МнениеПуснато на: Пет Фев 10, 2012 11:07 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

ЗА МАЛКО

Наглеждай мечтите ми.
Аз ще се върна.
Отивам в реалния свят.
Такива са кротки,
че щом ги прегърнеш,
веднага до теб ще заспят.
Изляза ли аз,
може би ще помръкнат,
но туй е, да знаеш, добре.
Не ги заговаряй
и те ще замлъкнат,
потънали в свое море.
При всеки заспиват-
това ме учудва...
При мене играят, крещят,
накръст ме разпъват
със своите въпроси
и вечно ме канят на път.
Та ти ги наглеждай
Нали време имаш?
И задължен ще ти съм.
Недей ми отказва,
за бога, любима,
че просто умирам за сън!

Милош Зяпков
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
surela



Регистриран на: 14 Юли 2011
Мнения: 912

МнениеПуснато на: Пет Фев 10, 2012 11:08 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

Взор

В тоз ден аз поглеждам напред
Към нови, необятни простори
Замръзнали морета – аз ще ги стопя!
Реки от огън – мога да ги спра!
Безкрайни поля и високи планини
Взорът ми пробива вечността
В сладко безвремие аз летя...
Но в тоз ден поглеждам напред
И вървя по лунната пътека
Над облаци безбрежни стъпвам
Поглед вперил във звездите
Аз говоря с тишината
Потънал в сенките, целувам тъмнината
И в тоз ден поглеждам напред
Смело...без капка страх
Миналото тайни крие
Настоящето всичко разбулва
А бъдещето смутено мълчи
Но аз продължавам, защо да спра?
Към нови хоризонти, нови светове
Усещания, чувства, страхове...
Аз вървя...по тънък лед
Земя твърда и мека трева
Стъпките си оставих на много места
И белези покриват ме...
Душа и тяло изтерзани
Преродени неведнъж...и пак
Смело вдигам глава, очите блестят
Усмивка широка, развени коси
И в тоз ден аз поглеждам напред! sunny
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dolphin



Регистриран на: 17 Ное 2011
Мнения: 34

МнениеПуснато на: Пет Фев 10, 2012 7:25 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

ВИРТУАЛЕН МЪЖ

Нина Чилиянска

Нереален е той.Недостъпен.
Миражен.
Лъч във твоя покой.Или вопъл
протяжен.
Мислите ти краде. И деня ти
тревожи.
Обич ще ти даде.В някой миг
невъзможен.
Той е вечният мъж.Идеален и
искрен.
Идва само веднъж.Нежен, верен,
пречистен.
Той е нярна следа.Тихо следваш я
в мрака.
Капка жива вода.И копнеж
неизплакан.
Благороден герой.Романтична
магия.
Виртуален е той.Трудно ще го
откриеш.
_________________
Вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ala bala



Регистриран на: 06 Мар 2012
Мнения: 609

МнениеПуснато на: Чет Мар 15, 2012 10:37 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

Всички стихове са на Дарина Маринова

Мой си не защото си го искал,
Не защото би го пожелал,
Тая тъмна обич ти е писана -
Да я имаш без да си я дал.

Някой в тъмни доби е заклевал -
Мир да нямаш щом до теб се спра,
Моя да е твоята постеля,
Лед да си, а пак да те горя.

Вече цяла вечност...Необмислено
В крехката ми власт си се заплел,
А не зная теб ли са орисали
Или някой мене е проклел.
----------------------------------------------------------------------------

Бъди палачът, кървавият Бог,
Кръвта ми в твойта чаша да изтича,
Бъди коварен, хитър и жесток,
Бeзмилостен бъди, но ме обичай.

Бъди въжето, стегнало плътта
И огънят, на който ме обрича
Протегнатата ти във гняв ръка,
С омраза ме убий, но ме обичай.

Защото, ако тръгнеш някой ден
Самотен, уморен и прозаичен
И се стовари мракът върху мен
Онази смърт на пир ще ми прилича.
-------------------------------------------------------------------------------


“...тъй всяка страст след време ни наказва...”
Н. Искъров

Разплискаха се мътните води
На дните ми, когато си замина;
В студена вечер лудите звезди
Се топлят като птици край комина.

А иначе, животът е такъв,
Какъвто си го знаеш от тогава
И облаците пак са просто стръв
За вятъра, напил се до забрава.

А иначе, животът си тече -
Със нас или без нас, но продължава;
Безумството на болката влече
Към руслото на вечната забрава...
-------------------------------------------------------------------------------


КЪМ ПРИЛЕПА

Почакай да отмине онзи сън,
Във който с теб сме още много близки;
Звезди като джуджета бродят вън
И спъват се във дългите си ризки.

Почакай да отмине онзи звук
От болката на счупените чаши,
А после: обещавам да съм тук
Реши ли утринта да те уплаши...
-------------------------------------------------------------------------------

Клюн от мъртво врабче,
Пъстър косъм от котка,
Зъб на малко мече
И отломък от лодка,
Сито мътна вода
И кръвта на девица,
Кал от вълча следа
И крилото на птица,
Глас на черно петле -
Ще направя магия
В окадено котле,
От което ще пия,
След това ще заспя
Върху пепел гореща
И ще чакам деня,
В който пак ще те срещна.
-----------------------------------------------------------------------------


За дъщерята ще прикътаме усмивките -
Досущ като пендарите във раклата,
Досущ като дантелите в чеиза й...
За дъщерята, за детето, за надеждите,
Които сме таили сред забрадките
Забравени до помен или сватба,
С които сме поили лятос нивите,
С които есен птиците сме пращали
Да носят армаган в далечни краища...
За дъщерята, за детето, за раздялата,
Когато в чужди дом снаха ще стане,
Десницата на свекър ще целуне,
На чуждата жена ще каже мамо
И в тежка радост челяд ще отгледа...
За дъщерята ще прикътаме усмивките -
Досущ като пендарите във раклата,
Досущ като дантелите в чеиза й -
Коравата софра да не забравя
И в кротката молитва преди сън
Суровата ни обич да спомина,
Додето бъде жива - да я пази....
----------------------------------------------------------------------


Нас навикът така ни оковава,
Забравяме по малко да летим
Аз - спомен от една предишна лава,
Ти - пепел и натрапчив дъх на дим.

Аз някак не успявам да съм вече
Обречената, вечната жена,
Когато дойдеш в сипкавата вечер
На кон - през бури, вятър и слана.

Ти някак не успяваш да си оня
Напет, облечен цял във злато цар,
Когато легна хрисимо пред коня
И себе си принасям в жертвен дар.

И колко крехка сигурност е тая
Да знаем, че един до друг стоим,
А да прогледнем - някъде във края,
Че все така един към друг вървим.
---------------------------------------------------------------------

Какво, ако съм сива или делнична,
На стар, надежден ствол, че ти приличам
И всяка тъмна страст ми е далечна -
Нима така по-малко те обичам ?

Край мен недей да търсиш клони счупени,
Стихийни бури или обич стръмна,
Ако си тръгнеш - просто ще се случи
И... няма да поискам да те върна...
---------------------------------------------------------------------


Каква любов е тая, мамо,
Годините не я приспаха,
В утробата й мъртва само
Татул и плевел избуяха

Каква любов - като прокоба -
Жестока, сляпа, нечовешка:
Ухапе ли - ще е със злоба,
Помилва ли - ще е от грешка.

Каква любов - на смърт прилича,
А още трепетно гадая:
Обича ме, не ме обича...
И все така не виждам края...
--------------------------------------------------------------------


Привечер не залоствам портата
И кандилото цяла нощ свети,
Питам се -
Къде ли си още;
Нахранен ли си,
Облечен ли си...
Премитам сутрин мрака на двора,
Изхвърлям от кладенеца звездите,
По пладне вече съм сготвила
И съм омесила пита,
И съм я метнала в огъня,
И съм наточила вино:
Все те чакам,
Все се взирам в прозореца -
Дано да си дойдеш,
Да се разтъжа и да те видя...

Обичам те колкото мога -
Дано да ти стига.
_________________
Агент - провокатор
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ala bala



Регистриран на: 06 Мар 2012
Мнения: 609

МнениеПуснато на: Чет Мар 15, 2012 2:48 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

Румяна Симова

Ритуал

В магическия ритуал
на нашите интимни срещи,
когато край чаршафа бял
запалим ароматни свещи
и мъжката ти сексуалност
пулсира от несдържано желание,
аз губя чувство за реалност...
Потъвам във първичното послание,
изпратено от боговете.
Изгубвам се във твоето дихание,
в преплитането на ръцете...
И със взаимна безусловност,
напук на земното привличане -
изпадаме във безтегловност
и ненаситно се ОБИЧАМЕ!


Вятърна молба

Не ме задържай! Аз съм вятър...
Не можеш в шепи да ме побереш.
Близначка съм на Свободата.
Опитай се да разбереш!
Посоката си сменям често,
променям си и скоростта,
а срещна ли те – бягам, вместо
да отговоря на страстта....
Не ме обичай! Забрави ме..
Аз съм в движение, без път.
Бездомна съм и нямам име.
Аз съм енергия без плът.
Не ме задържай! Затвори очите си
и някак си ме преживей!
Не пропилявай подир мене дните си
и не мисли за мен... Недей!


Изповед

Грешни мисли имах, Отче,
хулих Бога ден и нощ!
Не че днес ги нямам още...
...Не бъди със мене лош!
Исках Слънцето да стигна
като смелия Икар,
на звездите да намигна,
сам да съм си господар...
Взимах с шепи красотата
на изгряващия ден
и минавах под дъгата -
от пороци заслепен...
Пеех нощем по бардаци,
търсех хубави жени
и под старите каваци
ги заливах със лъжи...
Слушаш ли ме, Отче? Отче,
изповядвам се сега!
Аз съм грешното отроче...
Отче мой, защо заспа?!


Сценаристът

Сценаристът на моя живот
е (понякога) пълен бездарник!
Ту превръща ме в плах идиот,
ту във нагъл неблагодарник.
В най-прекрасния, в звездния миг
ме захвърля в сладникава драма,
в амплоато на смел мъченик,
за когото спасение няма!
После прави от мен помияр –
безработен, нещастен, ненужен...
Озверял от бездействие. Стар...
Резултат от безумия чужди...
Днес ме среща с фатална жена,
утре праща при мене съпруга й...
На ръце ми поднася света,
а след това го разбива. Да, грубо е...
Безпристрастният мой сценарист
напоследък е блудкав и скучен.
Нищо, аз съм отличен артист...
С тази роля – “Оскар” ще получа!


Черно и бяло

Ти си всичко, което не съм.
Щом докоснеш предмет - става златен...,
но не чуваш вълшебния звън
на камбанките, скрити в цветята!
Имаш купища скъпи неща -
замък, нови коли и машини,
но не виждаш звездите в нощта
и орлите в просторите сини.
Имаш много жени под ръка,
но си нямаш любов и любима.
Не познаваш дори радостта
и не вярваш, че трябва да има.
Не понасяш щастливия смях,
обожаваш шума на парите...
И се лъжеш,че точно във тях
любовта и късмета са скрити!
Ти си всичко, което не съм...
Аз съм волен, щастлив и приятен!
Тези всичките хора навън
ме обичат, защото съм „златен“!


Пиянско
нючалга

Снощи сякаш се сблъсках с експреса...
Тази сутрин закусвах с чорба.
Махмурлукът така ме хареса,
че във плен до обяд ме държа...
Като крак ми изтръпна главата.
Уж е празна, а страшно тежи!
И пресъхва от жажда устата,
двойно виждам и с двете очи.
Нямам спомен какво ми се случи.
Имах тежка, безпаметна нощ...
Бил съм много пиян – като куче,
щом съм пил до последния грош...


Обява
(търсене)

Търся си дилър – с мечти да търгува.
Плащам си в кеш и то веднага...
Няма знечение колко ще струва,
искам да купя на всяка цена.
На младини – ужасно закъсах.
Гонех наивно големи мечти.
Много обувки по пътища скъсах....
Накрая разбрах, че трябват пари.
Десет години живях като зомби,
цепех стотинки на две и на три....
Измършавях, останах без пломби,
но ги събрах – пари за мечти!
Търся си дилър – с мечти да търгува.
Искам да купя веднага. Сега!
Няма значение колко ще струва.
Имам пари, а нямам мечта...
_________________
Агент - провокатор
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Dolphin



Регистриран на: 17 Ное 2011
Мнения: 34

МнениеПуснато на: Съб Мар 17, 2012 7:40 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

Вина

Знам, сгреших.
В твоя свят подреден
аз нахълтах – сълза от кокиче,
сринах всичко, градил преди мен,
и безсрамно взех в теб да надничам.

И разплисках живота ти –
чаша кафе
върху праведно бяла покривка,
и притихнах виновно –непослушно
дете,
на което ще вземат сладкиша…

Ти мълчиш…
Аз изгарям и мятам по теб
знойни погледи- огън –камшици…
Виж как се гърча
в тишината на твойто сърце,
което все пак ме обича.

Знам,
не биваше да постъпвам така.
Но не чувствам и грам разкаяние.
Накажи ме със дума, накажи ме
с ръка…
Само недей със мълчание.

Румяна Славкова
_________________
Вечно и свето е само мъртвото,
живото живее в грях.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Ala bala



Регистриран на: 06 Мар 2012
Мнения: 609

МнениеПуснато на: Пет Апр 13, 2012 1:21 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

Жак Превер

Щастието на едни...

Приятелки риби, присъствали лично
в онези далечни библейски години,
когато така ужасно трагично
толкова ваши любими, роднини
са погинали вследствие
ужасното бедствие,
възхвалявано послед век след век от олтарите
като "Христовото чудо с рибарите",
вие, които сте видели тогава
свой скъпи и близки за нечия слава
на суша извадени,
пържени, ядени -
мисля си - как ли сте се смели на глас
в оня Разпети Петък, тъй оплакван от нас!


Общественото мнение

- Щастлив съм! - той казва.
- Как така? С какво право?
И го разстрелват с очи и с думи,
понеже в момента не могат с куршуми.

И ако Превер ви се струва прекалено провокативен, тогава не сте чели това

Райчо РУСЕВ

ВИЕ БЪЛГАРИЯ ЛИ ТЪРСИТЕ?
Елате с мене да я видите.
Но първо да ми се прекръстите,
за да прогоним самодивите.

Вие надеждата ли търсите?
Елате две села да видите:
едното - гробище за мъртвите,
едното - гробище за живите...

В деня ми черно слънце пръснато,
в съня ми - лястовици бели...
Вие България ли търсите?
Боя се, че сте закъснели.
_________________
Агент - провокатор
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    bgtatko.com Форуми -> Благини от нета Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Иди на страница Предишна  1, 2, 3, 4  Следваща
Страница 2 от 4

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


BGTATKO BGTATKO BGTATKO BGTATKO BGTATKO BGTATKO Jeko Ianev .:[ CommunicationCenter ]:. .:[ CommunicationCenter ]:. Subtitles Notifier bgriba.com - Форума на рибаря