Дзен и изкуството да си обършеш гъза

[chistacha]

Тоалетната хартия Милде ме тегли по-здрава от корабно въже. С нея съм в нещо като интелектуална надпревара, в нещо като яростно съревнование на идеи и изобретателност, където аз се правя на много умен и духовит, но хартията винаги ме захлупва с мащаба на идиотската си гениалност. Когато по Коледа целулозното бърсало се появи във вида Milde Christmas (Тоалетна хартия “Рождество Христово”), аз се приготвих по Великден да посрещна Milde Easter (Тоалетна хартия „Възкресение Христово”). Така беше логично, това беше нормалният път на безумието, но безумието често е склонно да надскочи самото себе си. Вместо хартия „Възкресение”, „Успение” или „Преображение”, Милде предложи хартия „Дзен”*, с което за пореден път ме хвана неподготвен и накара възхищението и завистта ми да избухнат в ярки искри! След като цял сезон си трихме задниците с клерикалните тайнства, сега вече можем да ги забърсваме с Дзен – най-интелектуалната и същевременно нерационална форма на будизма, за която Дайсецу Тейтаро Судзуки казва: „Практиката на дзен има за цел да отвори окото на душата…” Питам се: кое е нашето „око на душата”, къде се намира то и как можем да си го отворим? Вижда се, че един от предлаганите начини е с тоалетна хартия.

Целия материал: http://sulla.bg/2009/06/23/1070.html
_________________
Ако можеш да седнеш не стой прав.
Ако можеш да легнеш, не седи.

[Nemo]

Тоалетна хартия „Възкресение Христово”


_________________
Живота има странно чувство за хумор - разбираш шегите му чак когато го изживееш или поне по-голямата му част.
На лош син имане не му трябва,а на добър защо му е. / народна поговорка /

[Estrella]

Хахахаааааа! Не съм попадала на тва тоалетно чудо. Ама имаше по едно време хартия с вицове. Та ако имате запек, да си имате занимание, че и смехът да подсилва некои функции.