bgtatko.com Форуми
ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители      Регистрирайте сеРегистрирайте се   ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 
 RSS ТемиRSS Теми   RSS МненияRSS Мнения   

Kak да напълнея без диета?

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    bgtatko.com Форуми -> Фитнес
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
Кабаасов



Регистриран на: 29 Юни 2007
Мнения: 254

МнениеПуснато на: Съб Юли 07, 2007 8:19 pm    Заглавие: Kak да напълнея без диета?
Отговорете с цитат

Какъв тип на хранене ще се приложи при свинете, зависи от предназначението им и от конкретните стопански условия. Допреди няколко години предвид на това, че фуражната база се характеризираше с по-голям недостиг на концентрирани фуражи, сочните фуражи заемаха по-голям дял от дажбата на свинете. Тогава при свинете се беше оформил тип на хранене между малоконцентратния и полуконцентратния. По-късно с развитието на фуражната промишленост и с увеличаването на производството на комбинирани фуражи типът на храненето значително се измени в посока на добре изразен концентратен тип на хранене. При още недостигащия концентриран фураж и липсата на собствено производство на витамини такъв тип хранене е икономически неоправдан. Това важи особено много за храненето на свинете-майки и на ремонтните прасета.

За в бъдеще по-целесъобразно е при свинете от отделните категории да се оформи тип на хранене, при който висококачественото сенно брашно да участвува в дажбата на всички категории — за угояване 5—6%, а за свинете-майки 8—10%. В пролетно-летните дажби на свинете-майки и ремонтните прасета трябва да бъдат включени около 20—30% зелени треви, а в есенно-зимните дажби — сочните фуражи и специалните силажи. При свинете от отделните категории широко разпространен е типът на хранене.

За правилното хранене на свинете трябва да се имат предвид някой основни положения съобразно с биологичните особености и устройството на храносмилателната им система.

Свинете са всеядни животни с еднокамерен стомах. Следователно приетите от тях храни трябва да бъдат разнообразни, с малък обем и с високо съдържание на хранителни вещества. Свинете не могат да смилат и оползотворяват целулозата. В храненето им целулозата играе само роля на коректор на обема, т. е. на сухото вещество,с което трябва да бъде натоварен храносмилателният канал, за да функционира нормално. Дажбите трябва да са разнообразни и пълноценни, като се контролират суровите влакнини. При угояването суровите влакнини не бива да надвишават 5—6%, при малките прасета — 3—4%, а при свинете-майки — 8%.

Свинете се отглеждат главно за месо, но е добре да се използуват във възраст, когато прирастът им е най-голям. Установено е,че най-голям е прирастът между 75 и 100 кг живо тегло, следователно свинете за клане не бива да надвишават 100 кг. Главната задача при свинеугояването е подобряването на качеството на месото и снижаването на себестойността му. В свиневъдството най-важно е да се създаде рационално и евтино хранене, защото около 80% от разходите са за храна.

По отношение на нуждите от протеин свинете също не са осигурени напълно.Белтъчното хранене на свинете трябва да бъде нормализирано в количествено и качествено отношение.Особено много страдат свинете при хранене с непълноценни белтъчни фуражи, каквито са повечето от растителните. От растителните фуражи най-подходящи за свинете са соята, грахът и нахутът, които са богати с пълноценни белтъчини. В зависимост от възрастта и категорията на свинете в повечето случаи дажбата задължително трябва да съдържа животински белтъчини, обезмаслено мляко, млечни отпадъци, трупно брашно, дрожди и др.

Балансирането на дажбите по отношение на някои незаменими аминокиселини е много важно за правилното хранене на свинете. Най-необходимите незаменими аминокиселини за свинете са лизинът, метионинът, триптофанът и др. У нас занапред тези нужди ще се задоволяват чрез комбиниране на отделните протеинови фуражи и чрез синтетични аминокиселини собствено производство.
Бързият растеж на свинете изисква дажбата им да съдържа и необходимите минерални вещества. Особено остра нужда се чувствува, когато свинете се хранят предимно със зърнени храни, кореноплоди и др. Нуждата имот минерални вещества зависи от възрастта и състоянието на животното.

В началната възраст най-голяма е нуждата от калций и фосфор, като при достигане на 100 кг живо тегло тя намалява. Свинете са чувствителни към липсата на йод, желязо и др. В много страни се използуват минерални смески, като от тях се добавя по 1 —1,5 кг на 100 кг брашнена смеска. Например в Дания се използува минерална смеска, състояща се от 40 части креда и 20 части готварска сол.
У нас минералното хранене на свинете до голяма степен е решено. Фураж, богат с микроелементи, който намери място в дажбата на свинете, е брашното от морски водорасли.

Някои от витамините от групата В се синтезират в дебелите черва. Особено голяма е нуждата на свинете от витамините А и D, а след това от витамините В и К - С поставяне началото на фуражната промишленост у нас чрез премиксите и чрез засиленото участие на храните от животински произход витаминният състав на дажбите за свине се подобри. Нуждите на свинете от витамини сега се задоволяват почти напълно.

Приложението на антибиотиците при храненето на свинете е от значение при липса на животински белтъчини, лоши хигиенни условия, изкуствено хранене на прасетата и закъснение на растежа им.Най-подходящите дози. са пеницилин 10 мг, ауреомицин 2 мг и терамицин 2—5 мг на 1 кг от дажбата.

В нашата практика от стимулаторите на растежа се използува биовитът. Най-ефективно е използуването му при малките прасета против диария и изоставането им в растежа. При ранното отбиване на прасетата ще намери още по-голямо приложение.

Свинете като непреживни животни с малък капацитет на стомаха не трябва да получават дажба с висок коефициент на натовареност. За разплодните свине този коефициент е 1,2, за прасетата за угояване— 1, за свинетемайки — 0,8—1,1- Това значи, че свинете трябва да бъдат хранени предимно с концентрирани и сочни храни. Освен това коефициентът на натовареност трябва да бъде толкова по-малък, колкото по-висока продукция развива животното.

Храната на свинете се залага по два начина — мокра или суха. Преобладава храненето с мокри фуражи. Храненето със сухи фуражи е застъпено частично при угояването. Увлечението да се дава силно разводнена (1:5—6) смеска под формата на рядка каша също не се оказа изгодно, тъй като води до по-слабо оползотворяване на храните и до силно увеличаване на влажността в помещението. Изпадането в другата крайност, свинете да се хранят само със суха храна на воля, се оказа икономически неизгодно, тъй като се пилее повече концентриран фураж, който е в недостиг. Разновидност на храненето със сухи фуражи е храненето с гранули, при което загубите от разпиляването на фураж са по-малко. И в единия, и в другия случай за препоръчване е нормираното хранене.

Еднообразното хранене е непълноценно, затова дажбата трябва да серазнообразява. Фуражите, които действуват заничащо, не бива да се дават на свинете самостоятелно. При използуване на такива фуражи е добре те да се съчетават с други, действуващи слабително, каквито са ечемикът, ленът, обезмасленото мляко, кореноплодните и др. Подготвянето на храната — запарването, мокренето и др.— трябва да става непосредствено преди използуването. Свинете не са склонни да ядат ситно смлени (на брашно) храни, освен ако се дадат под формата на поило, както е при бременните свине преди и непосредствено след раждането, докато се нормализира състоянието им. При слабо навлажняване или залагане на суха храна тя трябва да се смила на брашно или да се дава на гранули. За разплодните и за подрастза. щите свине е безусловно необходим и пасищният режим, който влияе благотворно върху здравословното им състояние, повишава смилаемостта на дажбата и икономически е най-изгоден начин за отглеждане.

ХРАНЕНЕ И ГЛЕДАНЕ НА РАЗПЛОДНИТЕ СВИНЕ

Правилното хранене и гледане на разплодните свине има голямо значение за продуктивността им. Незаплодените разплодни свине се подготвят добре за заплождането и за следващата бременност, като се довеждат до разплодна кондиция. Подготовката им за заплождане, узряването на повече яйцеклетки, нормалното оплождане и получаването на здрави, добре развити и жизнеспособни прасета зависят преди всичко от храненето и гледането. Угоените разплодни свине се разгонват нередовно и се заплождат трудно, а ако евентуално се заплодят, дават малко, дребни и нежизнеспособни прасета. Слабите свине се разгонват, но отделят нежизнеспособни яйцеклетки, които не се оплождат или ако се оплодят, скоро загиват или дават хилаво поколение.

Хранене на бременните свине-майки

Правилното хранене на бременните свине спомага за получаване на повече, по-добре развити и жизнеспособни прасета. След заплождането на свинята-майка обмяната на веществата постепенно се повишава, затова тя трябва да се храни по-усилено. През бременността младите свине увеличават живото си тегло с 50—60 кг, а възрастните — с 35—55 кг и се запасяват с необходимите резервни хранителни вещества, минерални соли и витамини за следващата лактация. За правилното развитие на плода на бременните свинемайки трябва да се осигури разнообразна и богата с пълноценен протеин дажба, като на всяка кръмна единица се дава по 110—120 гр смилаем протеин. Освен това дажбата трябва да съдържа достатъчно минерални вещества. На 1 кръмна единица трябва да се осигурят 6—7 гр калций и 3—5 гр фосфор. При недостиг на тези елементи в храната, за да се развиват нормално приплодите, на свинете-майки трябва да се дават минерални добавки от креда мидено брашно_или преципитиран калциев фосфат. През зародишния и следзародишния период най-често се явяват авитаминози, които в зависимост от продължителността може да доведат до загиване на зародишите и до аборти. За бременните свине от най-голямо значение са витамин А и витаминният комплекс В. Ако непосредствено преди и 1 месец след заплождането в храната липсва витамин А раждат се слепи, а понякога дори мъртви прасета. Добре е в зимната дажба да се включват витаминно-сенно, брдшно (главно от люцерна), тикви, кръмно цвекло, а през лятото бременните свине-майки да се изкарват на паша или да получават зелена храна. В зависимост от възрастта и живото тегло нормите за храненето на бременните свине са различни. На слабите и многоплодните свине-майки нормите се повишават с 10—15%.

От концентрираните фуражи най-подходящи са ечемикът, пшеничените трици слънчогледовият шрот и брашната от зърнените бобови. Подходяща концентратна смеска за дажбите на бременните свине може да бъде съставена от 30—35% царевица, 15—30% трици и овес, 15 до 25% кюспета или шротове, до 15% грах, до 10% соя, до 5% храни от животински произход, до 1 % креда и сол.

Много ценни за бременните свине са храните от животински произход, като рибеното и месо-костеното брашно, обезмасленото мляко и др. Към дажбата може да се прибави от 150 до 300гр рибено или месо-костено брашно и по 2-3литра обезмаслено мляко дневно на глава. В началото на бременността концентратите трябва да бъдат около 1/2 кг, а към края — 2 кг.

Не трябва да се прекалява с даването на големи количества кореноплодни. Те не бива да надвишават 25% от дажбата. При нашите условия не бива да се злоупотребява и с царевицата,която не може да бъде единствен представител на брашнената храна.
Когато стопанството използува обезмаслено мляко и други отпадъци от млекопреработването, храненето съответно се изменя и се пригажда към тези храни.

На бременните свине не се дават плесенясали, замърсени, ферментирали и загнили храни, както и кухненски отпадъци, които могат да предизвикат аборти. Освен добре балансирана по отношение на хранителните вещества дажбата трябва да бъде и с подходящ обем — от 2 до 2,5 кг сухо вещество на всеки 100 кг живо тегло — и да действува слабително. Това показва, че коефициентът на натовареност не бива да надминава единица,а към края на бременността трябва да бъде над нея.Ето защо твърде обемните дажби трябва да се избягват. Същото важи и за течностите, които не бива да надминават 40 литра. Храните, които причиняват запек, трябва да се избягват, понеже може да предизвикат аборти.

Няколко дни преди опрасването трябва да се вземат мерки, за да се избегне млечната треска. Ако 4 седмици преди опрасването свинята получава 1—2 кг концентрати, 3-4 дни преди опрасването и 2—3 дни след него тя трябва да остане на специална диета, която се изразява до свеждане на концентратите към 250—500кг, като бъдат намалени и другите храни. Според Пшенични 2—3 дни след опрасването концентратите не трябва да надвишават 1 — 11/2 кг. Няколко дни след опрасването на свинята трябва да се дава рядко поило от пшеничени трици.
Обикновено при храненето зърнените храни се смилат на ситна ярма и се забъркват с вода до пръхкава маса, а витаминното брашно се дава запарено. Картофите се дават варени, а цвеклото — измито и нарязано. Много полезно е до 50% от концентрираната храна през първата половина на бременността и до 10% през втората половина на бременността да се дрождира. Храната се залага 2—3 пъти на ден, за да се изяжда по-добре. Свинете се поят след храненето.

На бременните свине трябва да се осигури и разходка, като през зимния период през първата половина на бременността те трябва да изминават 1—1и1/3 км, през втората половина — от 0,5 до 1 км, а през лятото да прекарват по-дълго време на пасището. Преди опрасването те се пускат само в дворчетата, а през последните 3 дни преди него остават в бокса.

Хранене на кърмещите свине-майки

Храненето на кърмещите свине трябва да бъде съобразено с броя на прасетата, с живото тегло и млечността на майките. Развитието на прасетата, особено през първия месец след раждането, когато те се хранят почти само с майчино мляко, зависи изключително от млечността на майката. Следователно основните принципи, които трябва да се спазват при храненето на кърмещите свине, не се отличават от тези принципи при другите млекодайни животни. За разлика от тревопасните животни тук връзката между качеството на млякото и храната е по-тясна.

По данни на А. П. Редкин млечността на свинете-майки от културните породи през първия месец достига средно 5—6 кг на ден, а през втория месец спада на 3—3,5 кг. За лактационния период млечността се движи средно между 100 и 350 кг, а отделни високомлечни животни достигат 400—500 кг. Млечността се определя от породата, индивидуалните особености и режима на хранене, затова се срещат и свине с висока млечност — 10—12 кг дневно. При свинята за разлика от кравата лактационната крива не се колебае много през целия лактационен период.

Свинското мляко е богато с хранителни вещества и в сравнение с млякото на другите животни се отличава с гъстота: 21,1% сухо вещество,от което 9,6% мазнини, 6,1% белтъчини, 4,6% лактоза, 0,9% минерални вещества. Ето защо за образуването на 1 кг мляко са необходими 0,85 кръмни единици (по Пшенични), докато за 1 кг краве мляко при 3,6% масленост са необходими 0,45 кг. Това показва, че кърмещата свиня-майка трябва да получава пълноценна дажба,за да може добре да изхрани прасетата и да им осигури нормално развитие. Нормите за хранене на кърмещите свине-майки зависят от възрастта и_живото тегло на майката и от броя на прасетата.

Дажбата на кърмещата свиня трябва да бъде богата със смилаем протеин, минерални вещества и витамини. В противен случай свинята отслабва, костите изпъкват, физиологичното й състояние се влошава, което предразполага към различни заболявания или незаплождане.

Кърмещите свине трябва да получават пълноценен протеин, минерални вещества, главно калций и фасфор, а от витамините А и D. Липсата на минерални вещества се отразява върху лактацията, майката и прасетата. Свинете трябва да получават минерална смеска, в която да има микроелементи (йод и желязо). Готварската сол трябва да се дава по 8—1г за 100 кг живо тегло.

Коефициентът на натовареност на кърмещите свине трябва да бъде близък до единица.

Зимната дажба на кърмещите свкне-майки обикновено се състои от 60 до 70% концентрати, 20—25%, сочни и 5—10%, груби фуражи. Доброкачественото бобово сенно брашно обезателно трябва да участвува в дажбата на кърмещата свиня-майка, за да достави минерални вещества и витамини. При близителните количества храни, които може да се дават, са както следва: концентратна смеска 3—5 кг

картофи 3—4 кг
кореноплоди и тикви 4—6кг
силаж 2—3 кг
люцерново брашно 1 кг.

През летния сезон основна храна са пашата и зелените храни, които стимулират образуването на млякото и повишават 1,5 пъти усвоимостта на калция и фосфора, а редом с това в организма се образува и голямо количество витамин D.

Увеличеното хранене на свинята не започва непосредствено след опрасването. След 3-дневно слабо хранене до 8-ия ден тя се храни умерено, тъй като прасетата не са в състояние да избозаят изобилното мляко, появява се млечна треска, в резултат на което настъпва възпаление на вимето, а после евентуално атрофия на цицките. Наред със слабо затопленото поило кърмещата свиня получава гъста навлажнена смеска. При свинята трябва постоянно да има прясна, чиста вода, поради това че тя изпитва остра жажда.

От течните храни подходящо е обезмасленото мляко, а от концентратите - пшеничените трици, ечемикът, лененото кюспе, царевицата и др.
Обикновено през първия месец след олрасването теглото на свинете намалява с около 20кг, а през втория месец с 10кг, или общо за целия период на кърмене с 30кг, което е нормално, но по-голямо отслабване не трябва да се допуска. Преди изхранването фуражите се подготвят по същия начин, както при бременните свине. Свинете-мзйки трябва да се хранят 3 пъти на ден, редовно да се поят и да се изкарват на разходка, а през летния период да се отглеждат лагерно-пасищно.

Периодът на кърмене продължава 2 месеца, след което прасетата се отбиват. В някои случаи свинете се заплождат около 40 дни след опрасването или обикновено след отбиването на прасетата. Около отбиването и известно време след него свинята се храни слабо, за да не се активизира млекоотделянето, което може да причини възпаление на вимето при неизбозаване на млякото.

Хранене и гледане на прасетата-бозайничета

При правилно хранене и гледане се запазват всички родени прасета и се получават здрави и добре развити животни, които при отбиването на 2 месеца имат средно живо тегло около 15 кг. В сравнение с другите бозайничета прасетата растат много по-бързо и за 10—12 дни живото им тегло се удвоява. Отклонения от интензивността на растежа има в зависимост от породата и от индивидуалността на прасетата.

Както при другите млади животни,и при прасетата на първо място се очертава нуждата от белтъчини, минерални вещества и витамини. При нуждата от минерални вещества трябва да се отбележи и нуждата от микроелементи като мед (по 1 гр дневно на прасе) и желязо (по 15 мг дневно).

Коефициентът на натовареност на малките прасета трябва да бъде около единица.

Грижите за младите прасета започват още от момента на раждането. Най-късно 1час до 1час и половина след раждането прасетата се слагат да бозаят коластра от_майката, като по-слабите се поставят на предните цицки, които са по-млечни. Малките прасета бозаят през полови до 1 час, или 18 до 25 пъти в денонощие, ето защо трябва да бъдат винаги при майка си и да не се отделят в сандък.В зависимост от това, дали при бозаенето нараняват цицките на майката, кучешките зъби на прасетата се режат или се оставят. Когато прасетата са по-малко от броя на цицките, някои от тях се приучват да бозаят на две цицки, а когато са повече, излишните прасета се прехвърлят на друга майка. Не трябва да се забравя, че още от началото прасетата винаги бозаят от една и съща цицка и след това трудно привикват към друга.

Още от първата седмица на прасетата се дава да пият вода. Ако това не се направи, те започват да смучат напоената с урина постеля и получават диария. И при най-млечната майка най-късно през втората седмица възниква нуждата от допълнително подхранване на прасетата. Към края на първата седмица прасетата започват да чувствуват нужда от минерални вещества, които не могат да получат от майчиното мляко, ето защо още към 6-ия ден трябва да им се дават допълнително минерални вещества и на първо място желязо. Минералното подхранване става в специални коритца, сложени в бокса в които се сипват ситно счукани дървени въглища, креда, костено брашно, червена или жълта глина, съдържащи желязо. Вместо глина може да се дават и ситно счукани червени тухли, които прасенцата поемат с желание. При интензивно и висококултурно свиневъдство може да се дават минерални смески в размер на 2—3% към концентратната храна. За да се предпазят от алиментарна анемия, малките прасета получават желязо, като цицките на майките се намазват с 0,25%-ов разтзор на зелен камък {железен сулфат) или разтворът се дава с лъжичка направо в устата (в 1 литър разтвор се прибавя и по 1 гр син камък — меден сулфат). Към края на първата седмица на бозайничетата започват да растат зъби. Това дразни венците им и те започват да дъвчат, каквото намерят в бокса (изпражнения, слама), а това причинява диария. През това време е необходимо да се дазат,и препечени зърна от царевица или ечемик, които отчасти успокояват сърбежа на венците и спомагат за поникване на зъбите. След 1-месечна възраст на прасетата се дава обезмаслено мляко. Препоръчва се то да се дава в чисти съдове като диетично предпазващо от диария.

След първата седмица малките прасета започват да чувствуват нужда от подхранване. За целта се приготвя брашнена смеска, която трябва да съдържа около 10—15% смилаем протеин в зависимост от състоянието на прасетата. Смеската се състои от ситно смляно овесено, ечемично и царевично брашно и може да се дава суха или забъркана с обезмаслено мляко или с вода. С растежа на прасетата концентрати ата смеска се разнообразява и се увеличава. Към нея се прибавят пшеничени трици, ярма от зърнени бобови, трупно брашно, рибено брашно, витаминно люцерново брашно, минерални добавки и др. Тази разнообразна смеска трябва да съдържа най-малко 150—160 гр смилаем протеин на 1 кръмна единица. Отначало тя се дава за приучване на воля или нормирано до 0,5—0,7 кг при отбиването.

През третата седмица в зимната дажба се включва по 15—20 гр брашна от витаминно сено, а при отбиването то може да достигне до 50—100 гр дневно на глава. На 1 месец започват да им се дават настъргани моркови и тикви, а след това — и други сочни храни. През лятото малките прасета се пускат с майките си на паша и се подхранват с окосена зелена трева.

Бозайничетата трябва да имат на разположение суха концентратна смеска и чиста вода за пиене. Другите фуражи се залагат и се дават на възрастните свине. До отбиването в добавъчната храна на прасетата се поставя готварска сол — 5—10 гр на глава. Нуждите от аминокиселини на растящите прасета са дадени в таблици към статията.

Развитието на прасетата трябва да се следи редовно, за да може своевременно да се отстраняват всички пречки за изоставането им. Нормално развиващите се прасета през първите 10 дни трябва да имат 150—180 гр среден, дневен прираст, през второто десетдневие — 480—220 гр, през третото — 220— 250 гр; и през шестото — 300—350 гр. При такова телесно развитие 1 кг прираст до отбиването се получава от 2,5 до 3,0 кръмни единици.

Ранно отбиване на прасетата

Прасетата най-често се отбиват на 60-дневна възраст, при което от свинямайка се осигуряват две прасила годишно. При промишленото свиневъдство се прилага ранно отбиване на прасетата, като се уплътняват прасилата. С ранното отбиване на прасетата се цели да се получат по 2,2—2,6 прасила от свиня-майка годишно.По този начин се увеличава броят на получените прасета от основните свине-майки и косвено се намалява броят на основните свине, което води до снижаване разхода на фураж и по-рационално използуване на сградите. Прасетата може да се отбият много рано — на 3—4 и 7 дневна възраст, — но това предполага до отглежда нето им да става в специални батерии и при контролирана среда, а храненето — със специални млекозаместители, които все още трудно се осигуряват в практиката. Засега е прието прасетата да се отбиват на 4—5 седмична възраст при живо тегло 6—7 кг, като се хранят с пълнодажбени смески — престартерни и стартерни смески, — произведени при промишлени условия. Освен основните хранителни вещества тези смески съдържат още сухо обезмаслено мляко, захар и биологично активни вещества. За по-пълно използуване на протеина и въглехидратите се прибавят още протеолитични и амилолитични ензими и 1,5—3% свинска мас. Смеските се дават на воля в сухо насипано състояние или под форма на гранули чрез автоматични хранилки.

Хранене и гледане на отбитите прасета

Отбитите прасета до 4-месечна възраст се хранят така, че да се получи висок среден прираст, да няма заболявания и да се намали смъртността им. Нормално развиващите се отбити прасета имат усилен растеж, средният им дневен прираст е от 400 до 500 гр и на 4-месечна възраст достигат 35—40 кг живо тегло. На тази възраст те се разпределят по предназначение — за разплод или за угояване. Отбитите прасета се хранят по норми. През първите 1—2 месеца след отбиването храненето на прасетата не бива да причинява затлъстяване, нито забавяне в растежа. При забавяне на растежа изостава развитието на костната система и не се формира достатъчно мускулатура. Най-важното условие за развитието на мускулатурата е храненето с богати, пълноценни белтъчни храни. В противен случай прасетата натрупват тлъстини.

Коефициентът на натовареност трябва да бъде около единица.

В дажбата на отбитите прасета най-голямо значение имат млечните отпадъци. Те осигуряват добър растеж,но не бива да надвишават 25% от общата й хранителна стойност. Добре би било да се дават отделно или ако се смесват с брашнените смески, това да става в момента на храненето. При хранене с обезмаслено мляко на 1 кг брашнена смеска не трябва да се дава под 1 литър мляко (най-добре е 4—5 литра). При картофите на 1 кг се слага 2—3 литра мляко. Млякото може да се дава и подквасено, включително и мътеницата. Може да се дава и цвик, като на 1 литър се падат около 400 гр; брашнена смеска.

Сочните храни може да заемат до 30—40% от дажбата. Картофите обезателно се дават варени, а цвеклото — ситно нарязано. Наред със сочните зрани трябва да се дава и концентратна смеска с минимум 18% смилаем протеин. Следователно основната храна на отбитите прасета е смеската от контцеитрираните фуражи. Най-подходящите й съставки са ечемикът, овесът брашната от зърнените бобови, люцерновото брашно, пшеничените трици, трупното брашно и кюспетата.

Прасетата не бива да получават прекалено голямо количество пшеничени трици и люцерново брашно, за да не се обременява храносмилателният канал със сурови влакнини. Не бива да се дава в големи количества и ръж.

В нашата практика с успех се използуват концентратни смески, състоящи се от до 60% овес, до 50% ечемик, до 30% грах, до 30% пшеничени трици, до 20% кюспета, до 10% храни от животински произход и до 10% дрожди от хранителната стойност на дажбата. С напредване на възрастта количеството на концентратните смески се намалява, а се увеличават сочните, грубите и зелените фуражи.
Когато дажбата не съдържа достатъчно калциеви и фосфорни съединения, в смеската се добавя креда или костено брашно. Полезно е на отбитите прасета да се дават дрожди и антибиотици, но в ограничен размер.

Отбитите прасета до 6-месечна възраст се хранят 4—5 пъти на ден, а след това — по 3 пъти на ден, като редовно им се осигуряват разходка и вода за пиене. През зимата след всяко хранене прасетата се изкарват в дворчетата, а през лятото пасищният режим е най-подходящ за тях, защото спомага за укрепване на здравето и за развитие на костната и мускулната система. Най-добри са бобовите пасища, а за нашите условия — засетите с люцерна. Престояване от 2 часа (преди и след обяд) е достатъчно, за да приеме прасето около 4,5 кг зелена люцерна. Към пашата то трябва да получи и половин - килограм и половина брашнена смеска с не повече от 10 до 12% смилаем протеин.

Добре укрепналите прасета може да получават в бокса повече богати с целулоза храни, за да се развива храносмилателният им канал. Те могат да получават кореноплоди, специални силажи (по 1—2 кг), отпадъци от промишлеността и др. При липса на млечни отпадъци в дажбата им трябва да участвуват трупно брашно и антибиотици. През студените дни, ако се застоят в дворчетата на едно място и започнат да треперят, прасетата се прибират в свинарника, където хигиената се поддържа на високо равнище, като боксовете се почистват и коритата редовно се измиват.
Много полезно е при топло и тихо време свинете и прасетата да се къпят в басейн или в река.

Хранене и гледане на нерезите

Докато навърши 1 година, младият нерез е в усилен, растеж, затова храненето му трябва да бъде както при прасетата след отбиването. След 1 година количеството и съставът на дажбата се определят до известна степен от натовареността на нереза със скачки по сезони.При умерено използуване на възрастните нерези се дават 10-15 скачки, а при усилено използуване — по ,20—25 скачки месечно.Добре развитите и правилно хранени нерези отделят по 500сm3, а понякога до 1000 сm3 сперма на скачка. За образуването на такова голямо количество висококачествена сперма са необходими много и различни хранителни вещества. От особено голямо значение за количеството и качеството на спермата са пълноценните белтъчни вещества, минералните вещества (Са и Р) и витамините. При продължително оскъдно и непълноценно хранене може да се стигне до пълно безплодие на нереза. При покой и умерено използуване за всеки 100 кг живо тегло са необходими по 3 кръмни единици, като на всяка кръмна единица се дават по 110—120 гр смилаем протеин, 6,5 гр Са, 4,9 гр Р, 10—15 мг каротин и 9 гр готварска сол, а при усилено използуване — по 3,5 кръмни единици и по 130—150 гр смилаем протеин. Нормите зависят от възрастта и използуването на нереза.
Нерезите са по-взискателни към храненето. Най-същественото при тях е да не се допусне затлъстяването им, което намалява заплодителната им способност и затруднява извършването на скачките. За поддържане на нормална кондиция трябва да се избягват храните, които водят до затлъстяване — ечемик, картофи и др.

От концентрираните фуражи най-подходящи са овесът,просото,пшеничените трици,слънчогледовото и лененото кюспе или шрот. Концентратите през лятото се дават в количество до 1кг и половина а презз зимата—до 3 кг. Като сочни храни се използуват тиквите, цвеклото, морковите и специалните силажи.Полезно е в зимната дажба на нереза да се включва до 1_кг витаминно люцерново брашно, а при усилено използуване да му се дават храни от животински произход. За поддържане на апетита дажбите трябва да бъдат разнообразни и периодично да се сменят. Обикновено нерезите се хранят 3 пъти дневно (при слабо използуване може и 2 пъти, а при усилено — 4 пъти на ден).

Нерезът трябва да се къпе периодично, а зимно време да се чисти с четка. За него е необходимо дворче за движение, снабдено с чесала и хранилки. Копитата се подрязват и се почистват. Нерезът с повредени копита и болни крака отказва да скача и става негоден за използуване.
Боксът, в който се поставя нерезът, трябва да бъде широк 5—9 кв.м., отделен от боксовете на свинете, за да не се дразнят животните. Той трябва да бъде светъл, да се чисти редовно, като се подменя постелята и се чистят хранилките.

За да се поддържа нерезът в разплодна кондиция и висока полова активност, през целия период трябва да му се осигурява 2—3 часа разходка, т. е той да изминава по 2—3 км на чист въздух и слънце, а през лятото да се изкарва на пасището или на лагер.

УГОЯВАНЕ НА СВИНЕТЕ

С угояването на свинете се цели да се получат повече и по качествено месо и мазнини с най-ниска себестойност. При угояването на младите свине се използува биологичната им особеност да образуват повече месо, а при възрастните—да образуват повече мазнини.
Успехът на угояването зависи от редица фактори — породата, възрастта на животните, храненето, съотношението между хранителните вещества в дажбата, индивидуалните особености и др.

Свинете от културните породи са по-скорозрели, имат интензивен растеж, оползотворяват фуража и притежават отлични угоителни способности. Те дават по-голям и по-евтин дневен прираст и по-доброкачествено месо от свинете от примитивните и преходните породи. Кръстоските, получени при промишленото им кръстосване или между тях и примитивните и преходните породи, са също жизнени, отличават се с бърз растеж и малък разход на фураж за единица прираст. В зависимост от целите на угояването трябва да се подбере и съответен тип свине.Свинете от типа за месо дават повече и по-
доброкачествено месо, подходящо за бекон и за различни консерви, и по-малко тлъстини, а от типа за мас — повече тлъстини и са неподходящи за бекон.

При свинете от типа за бекон съотношението между месото с костите и тлъстините е 70:30. Свинете от типа за мас отлагат голямо количество тлъстини, предимно подкожно и около вътрешните органи и неравномерно по цялото тяло, а съотношението между месото с костите и тлъстините достига 40:60.

Независимо от типа и породната принадлежност угояваните свине трябва да бъдат здрави и добре развити.Ако това не се вземе под внимание, получава се малък прираст и производството на месо се оскъпява.

При угояването на свинете възрастта също оказва влияние върху количеството и качеството на сланината и месото. Младите свине дават повече месо, отколкото мас. Разходът на фураж за 1 кг прираст е по-малък, отколкото при възрастните. Калоричната стойност на продукта от младите свине обаче е по-ниска.

Храненето има решаващо значение при угояването,като определя неговата продължителност, себестойността и качеството на продукцията. Дажбите трябва да бъдат балансирани по отношение на минералните вещества и витамините, за да се осигури висок среден дневен прираст. При усилено хранене угояването протича за кратко време.
Съотношението на фуражите в дажбите влияе съществено върху количеството и качеството на полученото месо и сланина. При хранене с фуражи богати с мазнини (над 4%), като кюспета, царевица, овес, соя и др. се получава мека мазна сланина_,а при големи количества воднисти фуражи се получава нетрайно и безвкусно месо. Тези фурзжи може да заемат до 25% от дажбата и винаги се дават в смес с фуражи, които подобряват качеството на месото
и сланината. Най-подходящи фуражи за угояване, от които се получават първокачествено месо и бяла, твърда и зърнеста сланина, годна за консервиране, са ечемикът, просото, грахът, ръжта, пшеничените трици, захарното цвекло, тиквите, зелените фуражи, люцерновото брашно и храните от животински произход, които трябва да заемат повече от 50% от дажбата на угояваните животни.
Съотношението между хранителните вещества в дажбата е решаващ фактор за количеството и качеството на месото и сланината при угояването на свинете. При тясно протеипово съотношение се отслоява повече месо, а при широко — повече мазнини. Качеството на мазнините в храната се отразява върху качеството на мазнините в животното, в резултат на което те имат ниска или висока точка на топене. При високобелтъчно хранене сланината е
твърда.

Начинът на поднасяне на храната при свинете за угояване е също важен.
Установено е чрез опити, че свинете, угоявани със суха храна, отслояват повече тлъстини.

Видове угояване

В зависимост от възрастта, живото тегло, степента на угоеност и изискванията на консуматора в практиката е познато угояване за месо и за месо и мас.

Угояване за месо. За месо се угояват млади прасета с оглед да се използува високата интензивност на растеж и развитие на мускулната тъкан. Угояването започва от 3—4-месечна възраст при живо тегло 30—35 кг и завършва на 6—8 месечна възраст при живо тегло 100—105 кг, когато се отслоява предимно месо. При угояването за месо се различават угояване за бекон и угояване за месо за консумация в прясно състояние.

Угояване за бекон. Беконът е консервирано по специален начин (осолено и опушено) месо от угоени млади свине. При него теглото на отделните половинки е към 25—30 кг. Месото е стегнато, крехко и прошарено с тлъстини, а сланината — бяла, плътна, със зърнеста структура, дебела от 2 до 3 ст между 6-ото и 7-ото ребро и равномерно отслоена по цялото тяло. Кланичният рандеман се движи от 72 до 75%.

За да се получи доброкачествен бекон, необходимо е да се спазят следните условия: да се изберат подходяща порода, възраст и продължителност на угояване, живо тегло, храна, хранене и специална технология на продукта. Подходящи за угояване за бекон са животните от културните, специализирани за месо породи.За целта най-подходящи са световноизвестните породи за месо голяма бяла английска и ландрасът.За угояване за бекон се използуват млади прасета на 3—4 месечна възраст с 30—35 кг ж
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
123



Регистриран на: 14 Яну 2011
Мнения: 37

МнениеПуснато на: Пон Яну 17, 2011 12:47 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

...въх Shocked Shocked ...уби'мЪ.....ня'а да те моля
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kdragov



Регистриран на: 15 Окт 2012
Мнения: 4

МнениеПуснато на: Съб Окт 27, 2012 9:28 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

Да ти имам проблема, да трябва да напълнея. Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
tondorey



Регистриран на: 03 Фев 2013
Мнения: 6

МнениеПуснато на: Пон Фев 04, 2013 7:14 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

Какво общо в случая имат свинете? Shocked
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Himsa



Регистриран на: 19 Ное 2010
Мнения: 8260
Местожителство: София

МнениеПуснато на: Вто Фев 05, 2013 5:03 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

tondorey написа:

Ето ти начин да напълнееш - вземай го за десерт по 2 пъти на ден - ... , и това ..., за мускулна маса и енергия, и ще заприличаш на човек, гарантирам salut


Ами като спре да го приема какво се случва ??? scratch

А бре пичове, спортувайте, хапвайте здраво и заебете тези боклуци.. всяко тяло си е различно, и какво от това като изглеждаш напомпан, голем праз, при положение че всичко в теб е химия.
Айде нема нужда.
_________________
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dondoro



Регистриран на: 02 Май 2013
Мнения: 6

МнениеПуснато на: Чет Май 02, 2013 3:02 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

Не разбирам как някой може да нарочно да се тъпче с химия, като знае, че в последствие ще плаща много, ама много скъпо. Също и силиконовите кифли. Най-голямата тъпотия е да вярваш, че на теб няма да ти се случи и всичко ще ти е наред, Господ те пази. А за какво да те пази, като си задръстен и преминаваш към генна модификация?... Всяко следващо поколение е все по-болно - от къде идва, ако не от глупостта и оправданията...?
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kangary



Регистриран на: 17 Май 2013
Мнения: 3

МнениеПуснато на: Пет Май 17, 2013 8:06 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

dondoro написа:
А за какво да те пази, като си задръстен и преминаваш към генна модификация?... Всяко следващо поколение е все по-болно - от къде идва, ако не от глупостта и оправданията...?


Наистина е така - много болести влачи храната, която се продава, с много консерванти и токсини, а то все пак влиза и в мозъка, как вече да няма здръстени и неосъзнаващи... Жалко Neutral


Последната промяна е направена от kangary на Пет Ное 07, 2014 3:15 pm; мнението е било променяно общо 2 пъти
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
bolino



Регистриран на: 13 Юни 2013
Мнения: 5

МнениеПуснато на: Чет Юни 13, 2013 8:40 pm    Заглавие:
Отговорете с цитат

Че то останаха ли и зеленчуци без нитрати и плодове? Дори семената вече са повредени, дори и да искаш в градината си да сееш.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ivotashev



Регистриран на: 31 Дек 2015
Мнения: 9

МнениеПуснато на: Пон Май 02, 2016 10:20 am    Заглавие:
Отговорете с цитат

И да си произвеждаш всичко ти, пак препаратите и торовете, които използваш са наблъскани с какво ли не, така че няма спасение.
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    bgtatko.com Форуми -> Фитнес Часовете са според зоната GMT + 2 Часа
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


BGTATKO BGTATKO BGTATKO BGTATKO BGTATKO BGTATKO Jeko Ianev .:[ CommunicationCenter ]:. .:[ CommunicationCenter ]:. Subtitles Notifier bgriba.com - Форума на рибаря